Клубче в мазето на общината, или Как изгориха паметта на дедите си

Клубче в мазето на общината,

или

 Как изгориха паметта на дедите си

         Не ви ли е впечатлявала липсата на млади таланти в обществените науки? Както и стълпотворението от гении, ненавършили или едва навършили тридесет години, в областта на точните науки, напр. в математиката – Галуа¹, Лобачевски²? Според античните гръцки критерии, недостигналите 30-годишна възраст не са били считани за мъже, макар не и за деца: броели ги за „юноши“, нямали право да гласуват, не им давали думата на обществени събрания, и пр. Защо ли? Глупави ли са били античните гърци?

         Героите на настоящето повествование бяха тогава – преди повече от половин век – във възрастовата група между 18 и 30. Това е възраст, в която високите нива на адреналина просто напират за изява, а отговорните фактори в Партията (БКП, разбира се) и държавата (на БКП – според член 1 от нейната Конституция) не биха си позволили да пропуснат канализирането му в безобидни и безопасни за социалното (си) здраве изяви: спорт, народни хора и ръченици, художествена самодейност. По такъв начин се избягваха иначе неминуемите забежки в посока към протести срещу установената със силата на оръжието (съветското) народнодемократична власт...

         Особено припряни бяха активистите на ДОСО³-то. Години наред единият от двата герени⁴ биваше редовно разораван от окопи и траншеи, и с дни ехтеше пукотът на флоберки⁵ (по-сериозно оръжие не се даваше в ръцете на непредсказуемите младошопи⁶). Вятърът разсейваше сивия пушек и задушливата миризма на димките⁷. Всички бяха доволни: юношите – че са си „начесали крастата“ да пострелят за „чужда“ сметка, отговорните другари – че ще „отчетат дейност“ (при социализЪма не беше чак толкова важно какво правиш, а как - и най-вече - пред кого го „отчиташ“ – от това зависеше мястото ти в „системата“).

         Пукотевицата ангажираше вниманието на недозрелите буйни глави, но само за неколко дни, а в годината имаше цели 365 (366). Необходими бяха други „мероприятия“, които да отклоняват бликащата младежка енергия в „правилната“ (разбирай – изгодната за Партията) посока. Така възникна идеята за футболен стадион в „Ливагьето“. Дотогава „младежите“ гонеха кожения балон на другия герен, където импровизираха футболни врати с шапките си, а терена очертаваха с наситнена гасена вар.

         Герените все пак бяха общински и нямаше никаква пречка да бъдат набраздявани с окопи или посипвани с вар. Другояче стояха нещата с набелязаната за стадион територия.

         Според действуващия закон ТеКеЗеСе-то беше своего рода кооперация, а „внесените“ в него земеделски имоти (ниви, ливади, гори) – частна собственост на вносителите, които имаха формалното право (макар че не е известен дори един сполучлив опит някой да е успял да го упражни) да си ги изтеглят обратно. В този смисъл юридическото лице – ТКЗС – се явяваше само ползувател, но не и собственик, на тези имоти.

         Но какво представляваха законите пред волята на могъщата вездесъща Партия?! Лист хартия, „врàта у пὸле“... Докараха булдозери, самосвали, насипаха от четири страни валове около няколко десетки декари до „Кюловио твърдàк“ – кой ти пита за съгласието на законните собственици?!

         Пролетта, лятото и есента (без нощите и дъждовните дни) стадионът изсмукваше излишъка от енергия на ритнитопковците. Оставаше да се намери подходящият отдушник за нощите и студените зимни дни. Необходимо беше помещение, в което да монтират пинг-понг и масички за шах.

         Тогава някой се сети за мазето на общината. От години това неособено просторно, с нисък таван помещение (използувано в смутни времена за арест), побираше в търбуха си стари изпочупени столове, непотребни мебели, архивни материали, разнообразни артефакти от отминали (както тогава се мислеше – безвъзвратно) десетилетия. Разрешиха на „младежите“ да го разчистят и да си направят „клубче“ в него.

         Речено – сторено. Събраха „бригада“⁸, изхвърлиха в задния двор всичкия „боклук“ и го подпалиха. Лумнаха страховити неколкометрови пламъци.

         Спомням си, че особено силно гореха едни огромни, дебели продълговати „книги“. Хванати през кръста, подпалвачите-огнепоклонници (повечето от тех бяха не само „спортисти“, но и участници в танцовия състав на читалището) тропаха буйно езическо хоро около бушуващия огън.

         Пагански⁹ танц по време на чума... Огнените езици поглъщаха не какво да е, а емлячните регистри¹⁰ на селото – документалната памет за поземлената собственост на техните фамилии. А какво остава от селянина без земя – земеделски пролетарий, ратай. Но по онова вкиснато от пропаганда време комунизмът чукаше по портите на историята – за какво са им притрябвали тия непотребни документи за отмряла завинаги собственост?!

         Ама... палачинката взе, че се преобърна. Тридесет и пет години по-късно някогашните „младежи“ си скубеха редките косми, останали тук-таме по плешивите им темета, защото нямаше с какво да докажат документално собствеността над фамилните си имоти. Някои от тех се споминаха без време от мъка, други водят мизерен пенсионерски живот и псуват всичко и всички (вкл. и себе си) на чаша ракия в неколкото кафенета (парите не стигат за ресторант, а кръчмите са само сладък спомен от отминали времена).

         Огънят, подпален от незрелите им мозъци, беше изгорил всяка надежда да си вземат обратно онова, което законно е принадлежало на прадедите, дедите и бащите им. Сега те щяха да оставят деца, внуци и правнуци с празни ръце (а не става дума за какви да е имоти – а за такива, които поради близостта си със столицата струват стотици пъти по-скъпо от ония в провинцията).

         Ето защо „Не се дава огън в ръцете на младенци“¹¹. Навярно затова древните са държали „юношите“ по-далеч от сериозните дела на мъжете. А и опитът на обществените науки изглежда потвърждава този прост, но точен извод.

         Но мазето на общината продължава да се пълни с нови артефакти от изминали безвъзвратно десетилетия. Сред тях – пинг-понг и няколко шахматни масички. Как ли са попаднали там...

¹ Еварист Галуа (Evariste Galois) (1811-1832) – велик френски математик, основател на съвременната висша алгебра и на теорията на абстрактните алгебрични структури. Починал на двадесетгодишна възраст.

² Николай Иванович Лобачевский (1792-1856) – велик руски математик, създал неевклидовата геометрия на Лобачевски, когато е само на 31 години.

³ ДОСО – Доброволна Организация за Съдействие на Отбраната – полувоенизирана институция, ангажирана с подготвянето на бъдещи кадри за армията, флота, военновъздушните сили. Тренира стрелци, моряци, парашутисти, радисти и пр.

⁴ Герен – общински терен, обрасъл с трева, където селяните могат да изкарват на паша добитъка си, но само в разрешени от общината периоди.

⁵ Флоберка – малокалибърна пушка, използувана обикновено за стрелкови тренировки.

⁶ Младошопи – намек за младотурците, извършили революция и свалили от власт султана.

⁷ Димка – вид бомба, предназначена да създава димна завеса, прикриваща военна атака.

⁸ Бригада – в случая – събиране на група хора за извършване на някаква доброволна работа.

⁹  Пагански – езически, нехристиянски.

¹⁰ Емлячни регистри – специални книги, в които се описват подробно имотите (ниви, ливади, гори) на собствениците в конкретно населено място. Съдържат имената на собственика, местността, съседите, квадратурата и пр. особености на поземления имот.

¹¹ Популярна поговорка.